Apr 16, 2008, 4:19 PM

Есен на Цветница

  Poetry
876 0 13

ЕСЕН  НА  ЦВЕТНИЦА

 

Цветница е...

Но не ми е цветно

положението,

настроението,

обкръжението.

Убиват ме

цветните лъжи

и цветущите обиди.

Двуличието и

безразличието.

Наглостта и

подлостта,

предателството.

Господи, теб

има те, нали?

Аз моля -

грешките ми,

Боже мой, прости.

Надеждата в

душата ми

върни...

 

2003 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...