May 8, 2007, 5:28 PM

Есен в гората

  Poetry
891 0 5
Вървях по малка пътечка в гората и заравях
краката си в жълти листа.
А  те си шушнеха своята приказка чудна
за златната фея, дошла през нощта.
Как на всеки премяна красива дарила!
И дочу ветрецът тази приказка вълшебна.
С танц понесе ги към небесата, слънцето
погали ги с лъчи. Като волни пеперуди те
 кръжаха, после бавно ги спусна на земята и
приспивна песен им запя!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Дамбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...