May 8, 2007, 5:28 PM

Есен в гората

  Poetry
890 0 5
Вървях по малка пътечка в гората и заравях
краката си в жълти листа.
А  те си шушнеха своята приказка чудна
за златната фея, дошла през нощта.
Как на всеки премяна красива дарила!
И дочу ветрецът тази приказка вълшебна.
С танц понесе ги към небесата, слънцето
погали ги с лъчи. Като волни пеперуди те
 кръжаха, после бавно ги спусна на земята и
приспивна песен им запя!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Дамбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...