октомври 2019 Румяна Славова
Жълтоока и чаровно-тъжна
с тихи стъпки на сърна
в зениците ми се огледа.
Най-любима,разпознах я,
сестра на пролетта
с коси от златна свила.
С мокри пръсти милна ме едва
и в спомен лятото заключи.
Като приказна вълшебница
ме омая с цветовете си.
Отметна шал със плавен жест
и от жиците отпрати всички птици.
С плододайно-сладка гръд
препълни с изобилие зимниците.
Под дантели от мъгла
в сладък сън търкулна таралежите.
Влюбен в нея вятърът отвя
пурпурните рокли на дърветата.
Небето натежало притъмня...
и покапа есен от очите ми...
© Румяна Славова All rights reserved.