октомври 2019 Румяна Славова
Жълтоока и чаровно-тъжна
с тихи стъпки на сърна
в зениците ми се огледа.
Най-любима,разпознах я,
сестра на пролетта
с коси от златна свила.
С мокри пръсти милна ме едва
и в спомен лятото заключи.
Като приказна вълшебница
ме омая с цветовете си.
Отметна шал със плавен жест ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up