Есенна импресия № 6
Есенна импресия № 6
Отново Есен ни застига
и ето падат пак листата,
но Вятър поривист ги вдига
и ги върти из небесата...
А иззад облака наднича
пак Слънцето и се усмихва,
но вече есенно припича,
а Вятърът завил- не стихва
и все така из небесата
в капризите си поривисти
той разпилява над земята
опадалите жълти листи...
И всеки път е по-далечен
отколкото е той наистина,
и сенките вечерни вече
се удължават тъй неистово...
А нощем Вятърът се чува
как стърже тъжно хоризонта-
понеже той: и все пътува,
и все е сам, от как се помни...
... Едно врабче ей там подскача
и търси милото трошица,
а палав Вятър го закача...
... Нали и Вятърът е птица!..
Дървета лични пременени
подобно булки за венчило-
с корони златни натъкмени,
изглеждат някак си унило,
като повтарящи невести
в недевствена поредна сватба,
с отдавна тайнствата известни
и всичко там, което трябва...
... По припеците е приятно
да седнеш, просто за разтуха
и там, във Времето превратно,
пак оня Вятър да те духа...
Но някак странни, меланхолни
днес Страстите не те развличат,
а с мислите си, в произволни
от миналите дни, надничаш!...
Да преосмислиш се надяваш:
Живота, Любовта, Мечтите,
но някак си не се удава
да вникнеш в Страстите им скрити...
... Възможно е да сме грешили
(и даже много е възможно!...)
в ония дни със пълни сили
живяхме дръзко и тревожно...
И за това ще е проблемно,
и честно казано- безсмислено,
в изминалото лудо Време
да търсим днешните си Истини!...
... Ала замисляш се: навярно
след нас и „Нещо” тук остава
(освен слова високопарни
за с труд постиганата слава!)
-от Любовта,
-от Греховете,
-от всички Страсти без поука...
... за да твърди из Вековете,
че сме били и ще сме тука!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
