Eсенна любов
В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук,
да закрепи портрета ми. От тук
не виждат уморените очи,
позлатата ведно се слива вече,
а в гърлото ми мъничко горчи,
танин от чая черен всяка вечер.
Щурец, незнайно как е окъснял,
в тревите прегорели е запял.
Сърцето слуша песента... Кълни
в душата цвят... Сред есен? Мисли луди...
Затрупва листопадът сто вини.
Разнежен, и октомври се събуди...
Портретът ти, ми каза, е готов.
Виж, погледни се, есенна любов.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
The work is a contestant:
