Есенна приказка
Кой ваятел листата накипри
със пастели червено-кафяви?
Есента е наметнала дрипи,
като циганка млада се хвали,
на ръката й дрънкат мъниста,
от калината горска свалени.
Явор пръска опадали листи
тук и там с петънца във зелено.
Да си тръгнат ятата е време,
лед пролазва дори под тревите.
Неочаквана перла задремва
върху бузата спряла сърдито.
Взорът мрежи се, плачат очите,
от студа ще е лошият климат.
На лисиците рижи следите
ще напомнят вървеж по килима,
разпилян от прашец на брезите
като в някаква приказка снежна.
Тук и там попримигват звездите
и безследно в лилавото чезнат.
© Елия All rights reserved.
