Есенна радост
Слънчево е, тихо капят
цветни есенни листа,
мек студът е и не хапе,
в мен пристъпя радостта.
Малка радост, неусетна,
с кротка, лека светлина,
като слънчев лъч присветне,
но душата я позна.
© Милена Френкева All rights reserved.
Слънчево е, тихо капят
цветни есенни листа,
мек студът е и не хапе,
в мен пристъпя радостта.
Малка радост, неусетна,
с кротка, лека светлина,
като слънчев лъч присветне,
но душата я позна.
© Милена Френкева All rights reserved.

Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...