Есенна умора
ЕСЕННА УМОРА
През седем лавандулови полета
премина лятото и не понечи
да спре, когато биха дъждовете
или когато жарко слънце пече.
Разгърден, юли с шапката си бяла
потъна сред талазите лилави,
и се изви – един самотен гларус –
и взе над кея пуст да се снишава.
И с тихи стъпки, сякаш на лисица,
помела с опашле листа и тръни,
изнизаха се в пъстра върволица
куплетите ми – нежни и безсънни.
Нахлува в мене ноемврийска хала
и стиска всичко с длани мразовити.
Ела при мен – да те прегърна в шала.
И ти дано затвориш ми очите.
© Валентина Йотова All rights reserved.
