Днес кълвачът от дървото
чука, чука, чука…
После свирна той с листото:
- Хайде, всички – тука!
Есента е долетяла
с Бабиното лято
и света ни е заляла
с шареното злато.
Къса листи от дървета,
а те тичат, тичат…
по пътеки и дерета
цветни песни сричат.
Гонят ги децата малки –
сякаш са ракети!
А листата – залъгалки –
сякаш са конфети!
Автор: Величка Николова – Литатру
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
