Днес кълвачът от дървото
чука, чука, чука…
После свирна той с листото:
- Хайде, всички – тука!
Есента е долетяла
с Бабиното лято
и света ни е заляла
с шареното злато.
Къса листи от дървета,
а те тичат, тичат…
по пътеки и дерета
цветни песни сричат.
Гонят ги децата малки –
сякаш са ракети!
А листата – залъгалки –
сякаш са конфети!
Автор: Величка Николова – Литатру
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
