Подеха небесните простори,
покриха облаците
с натрошена жар.
Приземиха се,
докопаха зелените
остатъци, пропуснати
от летните палежи.
Пламнаха от студ
листа попарени,
прегарят есенни пожари,
преди да бъдат
напълно погасени
от стъпките на
тежката слана.
Гримирани
в сезонна охра
прошариха се с
актуални тоалети,
от леки жълти пламъци,
до огнено червено.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Поздрави!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
