От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели,
капките тежки се превърнаха в ноти,
запяха по локвите с нежните трели,
от сълзите отпиха най-тъжните вопли.
Вятъра – скитник, леко погали косите,
есенни листи понесе, с ноти ги вплете.
Капчукът с ритъм потропва в душите,
от звуците чудни, се разтварят крилете. ...