ЕСЕННО
Във залива – конячна чаша,
оглежда се, половин луна,
малки стъпки по влажния пясък,
спомените следват, едва ли любовта.
Отминало е лято, оскъдна е луната,
очаква я притихнало море,
във вечер есенна, стъпки заситнила,
с любов пропусната, прощава се ЖЕНА.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Усмивка Лордли !
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
