Есенно
Красиво е да гледаш есента,
Така безбрежно цветна и дъждовна,
Прихлупила под своите листа
големите и малките, слабите и силните.
Слънцето докосва ги със нежност
След допира на смразяваща слана,
Дарява ги със кестенова топлина -
Вярата им да пробуди от тъма.
Есента е често и тъжната картина
На оголени от времето души -
Те, в търсене на светещи очи,
Са жегнати единствено от самотата си.
Но днес отново се пречупва през прозореца
Пейзажът на забравената улица,
С непочистените есенни листа
И стъклените погледи на минувачите.
© Бианка Тошева All rights reserved.
