Есенно ми е...

Есенно ми е...

 

 

Нанизаните кръпки по асфалта и от масло засъхнали петна. Зашит е сякаш булеварда, навлечен в дрипави листа. Есенно ми е... Дочувам ревове трамвайни и писъци на искащи деца. По тротоарите безкрайни се скитат просещи лица. Есенно ми е... Бездомна лудост ме обхваща и автобусно тъпча се с храна, дали с билет, или правостояща, това е трудно да реша. Есенно ми е... И няма пролетно да стане, а зимата отново ще проспя. За лятото надежди празни не смятам вече да тая.