Sep 25, 2020, 12:12 PM

Есенно настроение

  Poetry » Other
828 0 3

Над Витоша се  стелеше мъгла

и бе денят оловно сив и мрачен.

Изливаше сълзите си дъждът

по лятото, потъващо във здрача.

 

Гонеха се едри капки дъжд,

после нежно целуваха земята.

Танцуваха с последните цветя

жадувайки за следващото лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря.
  • Много е хубаво, поздравления!
  • Красиво е! Обичам дъжда, лятото и очакването, а ти си ги събрала на едно място Дори усещам капките как се гонят и танцуват "с последните цветя
    жадувайки за следващото лято."!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...