Дъждовни капки, влага в корен тръпнещ.
Пастели в сиво, време във застой.
Хиляди загадки, дъх прохладен, тътнещ,
предели, лутащи се диво, семе във покой.
Угарка от листа, тишина в синхрон,
спомен, вкус, тъга на лято,
разлято във смола от скършен клон.
Възбудени сърца, ехо, стъпки...
Брулени крила, празни черупки.
Скрита светлина, семпло, глътки,
есенна мълва, сънливи пъпки...
© Елeна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
