Когато бялото облича се във черно,
и слънцето нарича себе си луна…
Когато погледът е пак високомерен,
и потъпкана е старата душа…
Тогава пак пред погледа на Йорик
заставам в изповед и тази нощ
и с думи и сърце като на старик,
аз търся малкото разкош…
Здравей, Любов, отново с тебе сме двама!
Ех, помниш ли онзи самотен момент,
когато в душата ми пееше някаква драма,
а твоята смърт ми беше акцент. ...