Jan 20, 2021, 7:56 PM  

Ето, тръгвам след миг 

  Poetry » Love
370 4 13

Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува,
ще мирише на зима, канела и чай, и замрял,
с нежни пръсти ледът,  пътят Млечен за нас прерисува...
Обич моя, красиво е! Няма смърт, злоба,  кал.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??