Единствено за мен
Не знам дали летях и колко пъти,
но заобичах твоето небе.
Заспивам нощем, слушайки гласа ти
и будя се
единствено за теб.
Денят разкъсва мрака и проглеждам.
Очите ти сънуват полет нов
Зениците ти – точици надежда,
прегръдката ти – къща от любов.
Мирише на цветя и топло лято,
макар градът да тъне в късен сняг.
Сезоните се раждат във сърцата
и сменят се единствено във тях.
Прости ми дързостта да те отнема
от хората, но тихото е Рай.
И искам те единствено за мене.
Сега. И утре. Винаги. Безкрай.
© Деница Гарелова All rights reserved.
