...

Не искам да повярвам, че те няма.
Не мога да приема, че допуснах да си тръгнеш ти.
И как душата си отново да измамя,
че този път по-малко ще боли.

И взирам се във спомени, картини – 
тъй близки и далечни, рисувам ги с очи.
Усещам, че и въздухът души ме.
Лъжа себе си, света ми, че ще се завърнеш ти.

Сърцето се бунтува и отрича
и гасне бавно, застинало в немощ.
И всичко в мен, способно да обича,
безвъзвратно си отива, погребано в онази нощ.