Mar 19, 2016, 6:04 PM

Фалстарт

  Poetry » Civic
397 0 1

   

Не винаги живота е кошмар

и с дребни стъпки от начало.

За някои започва с бащин дар

и имаш всичко под мандало...

 

Когато ти си нечий майчин син,

и канен влизаш във Играта 

и старта е за теб неповторим

о, ти го вземаш от бащата.

 

Когато татко ти от там краде

и има странни интереси,

ти скоро ставаш  същото перде

не питаш как и от къде си.

 

Такива синове и дъщери,

със фар-старт тръгват във живота

тях прощъпалника не ги боли

и си форсират оборота!

 

А ти "изправния" се инатиш,

с помазаните да се бориш!

И трябва в дълги нощи да не спиш,

та работата да пришпориш!

 

Защото иначе ще гълташ прах

и цял живот ти ще ги гониш

и винаги ще ти впълпяват страх

и от тях ще пълниш панталони!

 18.11.2014г.София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hekredel All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...