Jan 29, 2013, 8:14 PM

Фалосът или тази, дето е тъжна

  Poetry » Other
1.3K 0 2

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Аз изкрещявам си любовните думи.
После душата дими.
Лиричните души обичат грубо чукане.
Свиря на измислена китара
и търся във ума си песни.
Широката усмивка вечер е сдухана.
 

Добротата спира да бъде добра
тогава, когато превръща се в длан.
Трябва да има и опако.
И целият огън, в мене събран, 
става нещо, прилично на пъкъл.

Само не знам
кой във него се пържи.
Фалосът
или тази, дето е тъжна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много смела... Браво!
  • Тук не знам какво да кажа, наистина, нещо ми се обърка в главата.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...