Влизаш в капана на нощта,
в дълбините на своята душа.
Там мрачно е, добре го знаеш,
но пред другите са траеш...
Искаш лъскав да изглеждаш,
всеки ден в перфектен вид се превеждаш.
Но само ти си знаеш,
И перфектно го играеш,носиш маска всеки ден.
Душата ти – износена, омърсена.
Сърцето – каменно, вледенено
от злъч и завист запленено!
Но уви, модерно е да си студен.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
