Към залеза, когато тръгна
нищо няма аз да взема.
Струните си ще изтръгна
със последната поема.
Време ли е сам да млъкна,
че не чувствам нова тема?
В сенки минали замръкна
всяка търсеща дилема.
Още чакам... и не идва
песента й лекокрила.
Докога ще ме изпитва?
Не остана в мене сила.
Искам да съм полъх жив,
но не съм... и съм фалшив.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
