Преплетена мрежа,
пролет безцветна,
зима безснежна – в нея нищо не потрепна.
Това донесе есента:
Безгласна сирена в мъртъв океан
очакваше все онзи безболезнен край,
мечтаеше тихо за вечен рай.
Бездушна самодива скърбеше
за времето назад, копнееше
за свежо стръкче трева,
да падне онази роса,
за да изтрие спомена ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up