24.06.1984г.
Проблясват милион звездички –
рояк слънца
в космическата шир.
Намигат тайнствено,
подобно на очички,
забравени...
Блещукат си във мир.
А може би, безкрая е изпълнен
с безброй неподозирани неща?
А може би и там блести сред мрака,
земя със отразена светлина?
И може би, на нея има хора.
И може би, се борят те, безспир.
А може би, пустиня съхранява,
останките от термоядрен пир.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
