Пък вчера моят Мечо
води ме в гората.
Зад дърво аз зърнах
Лиса опашата.
Там мила Рунтавелка
лешници ми даде.
Мишчица почерпих -
всички ги изяде.
Другарчета намерих –
Ежко Бодлидрешко,
с късо опашленце
Зайко Бързобежко.
С тях щом като играя,
много съм послушен.
И обичам Мечо,
нищо, че е плюшен!
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
