Aug 10, 2011, 7:20 PM

Фантазьор

1.1K 0 18
       

Пък вчера моят Мечо

             води ме в гората.

Зад дърво аз зърнах

             Лиса опашата.

 

Там мила Рунтавелка

             лешници ми даде.

Мишчица почерпих - 

             всички ги изяде.

 

Другарчета намерих –

             Ежко Бодлидрешко,

с късо опашленце

             Зайко Бързобежко.

 

С тях щом като играя,

             много съм послушен.

И обичам Мечо,

             нищо, че е плюшен!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...