Фар
Навярно все така изчаква края,
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява.
В пристанището дебнат параходи -
побойници със тъмни силуети,
за малко плячка струпана на кея.
Те винаги нанякъде ще тръгват
препълнени или пък полупразни
по дългите въжета от посоки,
а той е възел, който ще очаква!
... Брегът - далечно детство съществува
предаван само в морза на вълните...
И ето - нощ със писъка на кораб,
зад който хоризонтът губи смисъл -
навежда мачтата на този ден
надолу.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чак сега видях, че си коментирал и оценил текста ми, Валерко! Благодаря ти. Ползвам случая да споделя, че това е ахилесова пета на абсолютно всички сайтове. Не се разполага с ефективен начин авторите да получават инфромационен сигнал, кога стари техни произведения са били коментирани и оценявани. Те научават това на чисто стохастичен принцип, както стана и в случая.
-
Благодаря ти, Санвали! Винаги ме трогваш с вниманието си и с толкова фините си коментари. Аз също съм почитател на поезията ти!
С най-сърдечен поздрав: Мисана
Мерси Радост! Радвам се, че прочете и хареса "Фар".
Специален поздрав от мен!
Благодаря ти, Никола! Ценя високо вниманието ти, както и поезията ти!
Искрено твой: Мисана
Благодаря Светла!
Желая ти възможно най-хубаво прекарване на рождения ден.
Благодаря Кети! Трогнат съм от милите ти думи!
Най-топъл поздрав от мен!
Мерси Сеси! Радвам де, че прочете и хареса "Фар"!
С най-сърдечен поздрав: Мисана -
Прочетох с удоволствие!
-
Много си.... поетичен, различен, вълнуващ!
-
Прекрасно, Мисана!
"лъч почуква в пустотата", "нощ със писъка на кораб, зад който хоризонтът губи смисъл..."
Хубави метафори, смислен стих!
Поздравления! -
Интересен стих! Възбужда размисли! Поздрав!
-
Много хубаво сравнение на фара, като възел, който очаква завръщането на корабите " по дългите въжета от посоки".Изразително стихо!
Харесах, Мисана!Оценявам го!Сърдечни поздрави! -
много хубав бял стих! - всеки от нас е такъв фар.
-
Мерси, Красимир! Трогнат съм, че прочете и хареса "Фар". И аз също харесвам фара като иносказателен образ. Спомням си, че Айнщайн е споделял желанието си да упражнява професията пазач на фар.Тоест и той му отдавал приориет.
Поздрав от мен: Мисана -
Фарът е мой предпочитан образ и ми беше много интересно да прочета твоята интерпретация - оказа се коренно различна!
Много ми хареса стихът ти /особено параходите-пирати
/,
ще си го запазя! -
Благодаря, Септември! Трогнат съм, че прочетохте и харесахте текста ми.
Сърдечен поздрав от мен!: Мисана -
Благодаря ти, Елица! Наистина хубав стих си написала. А нали в това е основният смисъл на поезията - да е и поле за вдъхновение /в конкретния случай особено ползотворно/.
Специален поздрав от мен!
Благодаря, Дочка! Изключително поетично прозрение споделяш. За мен то е особено ценно, защото моето виждане е, че Очакването е като първично поле, от което се поражда всичко останало /пространство, време, материя, форми и т.н., а следователно, в частност и посоките/.
Най-топъл поздрав от мен!: Мисана
Мерси, Рада! Съгласявам се веднага с твоето виждане, че има хора-фарове. Нещо повече. Без тях пътят на човешкия род едва ли би бил възможен.
Приеми моя най-сърдечен поздрав!: Мисана -
"по дългите въжета от посоки,
а той е възел, който ще очаква!"
Очакването раждало посоките,
като измислени възможности за връщане.
Пътуващата сламка на удавника
е сянка от надеждата на тръгване...
Аплодисменти! И благодаря за удоволствието от прочита!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми допада този минорен тон и ме препраща при нежните блянове на Едгар Алън По и редица поети с интелектуален заряд.
Благодаря, че ме зарадва с това твое творение!
Специални поздрави!