Февруари някак промени се –
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен,
не беснее и не вледенява,
притъпен е погледът коварен,
а го знаем колко вироглав е.
Даже слънце в шепите си крие,
но от зимата е най-обичан.
Февруари – малката фурия,
на изгубено дете прилича.
© Nina Sarieva All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
