Feb 19, 2014, 12:27 AM

Февруарска пролет

  Poetry » Other
483 0 2

Февруари истински ни изненада

с топлина и липса на мъгли.

Слънце ни се пада за  награда.

Никак не се сеща да вали.

 

Пролетта май раничко  пристига.

Иска вече да ни завладей.

Слънце настроението  вдига.

Всяка клетка радва се и пей.

 

И объркват се природните закони.

Ненадейно пролет пърха в нас.

Слънце всички лоши мисли гони.

Птици мамят ни със нежен глас.

 

Трепва нещо във душите скрито.

С радостни очи във нас се вглежда.

Грижите, проблемите отлитат

и покълва стръкчето надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...