Стига с това мъртво вълнение.
Вятърът надига глас.
Рибите хвърлят хайвера си
и морето изплаква над тях.
Не броя моряшките възли
и стъпките мокри по кея.
Свободата ми се отвърза -
тръгнаха мигом след нея.
Замълчаха пристанища смаяно.
В трюма се спусна надежда.
Аз ли съм толкова смела,
или просто брегът е отсреща?
© Вероника Митева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
