Филия с чубрица и лято
Някой цветчетата бели на вишни
ръси в косите ми, в твойта брада,
сгряваме слънцето в шепички, скришно
чудим се, кой е крадецът... е, да –
фиууу..., само очите не остаряват,
смееш се... топлите длани са дом,
има врабчето другарче и стряха,
има си стряхата песен и щом
с обич говорим езика на хляба,
палим си нощем звезди – океан,
пишем на лятото: „ Идваме, лято!“ –
има ни – „... Палечка с Ян Бибиян.“
... Хляб сме омесили, пара се вдига,
тръгваме, взехме си чубрица, мед,
слънце прошарено, няколко книги,
шапка за вятъра и за късмет!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
