Физика
Ако напълня ваната догоре
и в нея цялата се потопя,
де факто, туй не е теория -
измествам петдесет кила вода.
Щом стана сутрин, та до обед
едно ми квантово в главата,
но как "подпаля" водорода,
верижно-ядрен съм реактор.
Инерционно иначе я карам
и с положителен съм май заряд;
пък точка имам ли опорна
и читав лост, съм акробат.
И отразявам, и пречупвам
де що се найде светлинка,
не съм оптическа илюзия,
а на Хайтам далечна дъщеря.
Хелиоцентричността не ми е грижа!
Къде го слънцето, къде съм аз!
По лична орбита се движа,
от магнетизъм имам як запас.
Скоростта от масата ми не зависи,
а от моментния импулс,
в условно равновесие със всички
и относително разумна.
Свръхпроводима на емоции,
на напрежение и топлина,
но винаги в съпротивление
с елементарната среда.
И като цяло, може би, признавам
и Максуел, и Бор, и Ом!
Но истината е, че съблюдавам
основен мой и пръв закон:
В покой е тялото ми. Докато
Физиката ти не пожелае то!
© Таня Донова All rights reserved.
