Една огромна мида
тази нощ
въртя фокстрот в корема ми объркан.
Дали от прекалено
дълъг пост
или, простете, от възбуда дръзка,
ала опита
(бедният корем!)
да я приеме. Тя го предизвика,
разгърдила блестящо деколте,
и най-невинно,
с влага във очите
(дали не бе от совиньона бланк,
накарала го най-напред да пие?),
опита я!
И бедните черва
ми изпотъпка.
После си отиде.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
