Гара
Гара съм тиха, затулена гара –
малък безшумен и глух кръстопът.
Пътници, в Бога загубили вяра,
бързат край мене в житейският път!
Гара богата съм с извори чисти,
Бог повери ги в достойни ръце!
Спрете за малко! Дъбрави тревисти
ще ви покажа с любящо сърце.
Ако сте жадни, вода ще налея
в чаша сребриста от стъклен кристал.
Тъжни когато сте, ще ви попея
песни, каквито за вас съм създал.
Гара съм тиха, затулена гара –
малък, безшумен и глух кръстопът.
В Бога когато загубите вяра,
нека сърцата ви тук доведат!
31 януари 2001
("Живот и любов" – първа книга)
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
