Mar 25, 2018, 4:40 PM

Гара 

  Poetry » Phylosophy
320 1 5

Гара съм тиха, затулена гара –

малък безшумен и глух кръстопът.

Пътници, в Бога загубили вяра,

бързат край мене в житейският път!

 

Гара богата съм с извори чисти,

Бог повери ги в достойни ръце!

Спрете за малко! Дъбрави тревисти

ще ви покажа с любящо сърце.

 

Ако сте жадни, вода ще налея

в чаша сребриста от стъклен кристал.

Тъжни когато сте, ще ви попея

песни, каквито за вас съм създал.

 

Гара съм тиха, затулена гара –

малък, безшумен и глух кръстопът.

В Бога когато загубите вяра,

нека сърцата ви тук доведат!

 

31 януари 2001

 

("Живот и любов" – първа книга)

 

Иван Митов

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??