Две му зеници, широки като страшна яма.

В гърди му кърви грозна рана.

гарван с тежка сянка, над дома му висна,

зад стените майчин плач жално писна..

Лице му бяло, като смърт бледнее

черна мъка сърцето му люлее

Една жена, пъстроока, белолика 

Де нощем с примамващ глас го вика

И само насън я сънува мила, добра,

че го прегръща, целува и шепне му добри слова

а наяве в сърце й, разлюбен и незван,

той я плаче под един тежък таван. 

-Cristian St. Liberta