ГЛАРУСИ
Гларуси пронизват тишината с врява.
По пясъка шарят с триъгълни пети.
По вълните бели дантели остават.
Там залезът със тях в кръг се върти.
Загледан в морето, скалите и плажа.
Очите ми търсят пристан за кораба Аз.
На гларусите за мен ще разкажа?
… Със самотата ще изпуша последния фас.
© Мимо Николов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
