Глухо
Не боли по-малко, не боли повече
от първия ден, когато си тръгна.
Времето спира. И ме гледа безпомощна.
А под кожата – лед, и вулкани, и тръни.
Не тежи повече, не тежи и по-малко
от тогава, когато изгубих очите ти.
Боли да съм тук, а теб да те няма.
Тежи да цъфтя. Цветовете са ничии.
И всеки път вече е грешен и страшен.
Нима някой път може при теб да ме върне?
Ще успее ли някой да срази тишината?
Като малко дете се страхувам от тъмното.
И откакто те няма, аз кого ли да чакам?
Ако тебе те няма, аз какво да поискам?
Заздравява от времето всяка мъка и рана.
Но какво да лекувам, като в мен боли всичко?
