Глутница изгубени сърца
Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ...
Купчина мрачни стъкълца
лица, тъй рано посивели
глутница изгубени сърца
живеят, без дори да са благодарили!
Кои са те? Невръстни, разпиляни,
влизат в битки с двете си ръце,
но не знаят всъщност що е рана
нито знаят как боли сърце...
И любовта им е безкрайно чужда
кръв тече студена във плътта
а погледът им - тъжно празен
търси само пристан за нощта.
И жалко е, и е жестоко
безличието във младата душа
опитваща се, да се цели нависоко,
а всъщност се разбива в пепелта!
Нелепо и безследно пропиляване
във жизнен, времеви стандарт
денят се дави в надпреварване,
и нищо няма да се върне пак.
Но прошка всеки трябва да получи
дори родените във време безпощадно,
когато всичко ценно рязко се пречупва
а животът се сравнява с оцеляване!
© Весела Маркова All rights reserved.
