Глътка щастие
Като глътка откраднато щастие,
заплатено със тежка вина,
този ден се затули във залеза
и във дъжд от мечти заваля…
Две светулки тропосаха тъмното
и луната до сърп се смали.
От безкрай до безкрай май е дълго
да ме търсиш, когато вали…
А навън любопитното утро
пак те търси във мойте очи…
Сакаш някой ориса със чудо
тишината и дългите дни-
като път, запокитен в полето
който тръпно догонва нощта…
Щом звезди като огънче светят
този път ще роди любовта.
И тогава със глътки от щастие
моят свят ще ти върне страстта-
догоряла в светулкови залези,
озарена от пълна луна…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
