Хербария на времето с карфица
в стената ще закача в твоя чест.
Не беше в колелото само спица,
от минало не бе случайна вест.
Ти беше цялата в обков окръжност
в живота мой на бързи колела!
И ако днес без тебе ми е тъжно,
и ти усетиш моя зов: „Ела”,
то е за туй, че друга не намерих
тъй светла обич, цял да се отдам
на порива, крилете си разперил
към твойта Ева, моя си Адам.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
