Apr 17, 2021, 6:26 PM

Голямо червено сърце

  Poetry
1K 10 33

Намерих го паднало в някаква ниша до входа.

Измачкано, цялото в стъпки и мръсни петна.

Не зная какъв шантав вятър го беше довяло,

но нямаше марка и липсваше адресат.

Видях че е тънко, по-тънко от детски хербарий.

Видях, че с дъжда е провело немалко войни.

По всичко личеше, че още не беше отваряно.

Едва ли таеше надежда да се спаси.  

Отворих плика- незначителна проста хартия.

И две думи "чакам те",

свити на първия ред.

Наивни, трогателни, малки, но с толкова сила,

та чак се усмихнах,

макар да не бяха за мен.

Изрових от шкафа си плик със сатенена нишка.

С молив нарисувах голямо червено сърце.

Отново го върнах във същата сбутана ниша

и просто си тръгнах.

Дано да извади късмет!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силви, благодаря 🥳🍸 🌱
  • Честит празник, Иринке 🥳!
  • Прекрасни пожелания, Мари, които задължават. Ще се старая и вярвам, че сърцето винаги ще ми показва правилния път. Благодаря ти. Наздраве!😀🍷❤
  • Ирка, честит имен ден! 🌹
    Нека светицата те закриля, а ти продължавай да отстояваш с неподражаемия си стил и начин на живот, както и с произведенията, които излизат изпод перото ти своята оригинална женственост!❣️
    Казвам ти наздраве! 🍷 🍷 🍰 🍫🌷
  • Благодаря, момичета!🥳🍸🍸🍬🍾

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...