Намерих го паднало в някаква ниша до входа.
Измачкано, цялото в стъпки и мръсни петна.
Не зная какъв шантав вятър го беше довяло,
но нямаше марка и липсваше адресат.
Видях че е тънко, по-тънко от детски хербарий.
Видях, че с дъжда е провело немалко войни.
По всичко личеше, че още не беше отваряно.
Едва ли таеше надежда да се спаси.
Отворих плика- незначителна проста хартия.
И две думи "чакам те",
свити на първия ред.
Наивни, трогателни, малки, но с толкова сила, ...