Гора. И аз пътувам в нея, бързам, тичам,

препъвам се във корени и храсти,

едно неканено, обсебващо „обичам”

се мята в мен и зениците дращи…

И няма изход, никаква пътека –

гората ме затулва и отвлича...

И търся във очите си Човека,

с ресници сресвам идващия ден.

И всичко се завърта във зелено –

зелени дънери, зелена … съвест,

гората-вихър влива се у мене,

гората-съвест  –  моята вселена,

в която аз умирам от зелено.