Гора. И аз пътувам в нея, бързам, тичам,
препъвам се във корени и храсти,
едно неканено, обсебващо „обичам”
се мята в мен и зениците дращи…
И няма изход, никаква пътека –
гората ме затулва и отвлича...
И търся във очите си Човека,
с ресници сресвам идващия ден.
И всичко се завърта във зелено –
зелени дънери, зелена … съвест,
гората-вихър влива се у мене,
гората-съвест – моята вселена,
в която аз умирам от зелено.
© Румяна Славкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
