Jan 18, 2014, 6:53 PM

Горчиво...

  Poetry » Love
639 0 1

Горчиво...

 

Сърцето ти е ябълка в зелено

и чакам цяла вечност да узрее.

Тъй  с резен някога и Ева

съребрено Адама e подвела. 

 

Във семка целомъдрена завивам

искра на страст и дива мента!

Нощта на хълбок сяда като паж

да варди от очи неверни...

 

Горчат смокините... бедра тежат

и зреят като дюли хълмове...

Избухват в злато восъчни тела...

Топим се от жарта на съмване...

 

Ще стихнат другите слънца,

в прозорците ще лъснат слюди.

Навява меланхолно утринта

бездомната събуденост на другите.

 

Ти тъй си чужд! Обущата ти пара

пущат... и якето локомотив

надува свирка сбогом. А бе плодът

за двама – сладко примамлив,

 

причастието – сочно и притомно!

Облякох се в мита и пих мечти,

но вятърът ти свирна татък.

Избягахте. Реалността надви!

 

След месец-два до нечий сам прозорец

едно дръвче ще засадя.

Ще вържа златен плод

най-горе на върха!

Щом змеят дойде,

ще спра

да те очаквам

повече.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...