Гордите беси
Бéсите - гордото племе,
нивга глава не склонило!
В бран, в мирно време,
гордо тракийско кърмѝло!
Грънчари изкустни били,
ковачи на бронз, на сребро...
Прочути тракийски творци,
навред, до Спарта дори...
Конете им - истински хáли,
кат' облак забулен във прах
сред врáжи редици хвърчали
и всявали ужас и страх!
Жените им - стройни, красиви,
окичени с гривни, златá...
Танцували същ' самодиви,
запалвали мъжки сърца...
Песните техни звънливи
приспивали славеи в миг!
Орфееви щерки красиви...
Истории, легенди и мит...
Бéсите! Царствено време,
тракийски гордий народ!
Те са тук! Вътре са в мене!
С тях съм горд, от моя са род!
_________________________________
Това стихотворение е провокирано
от това, че почти всяка седмица
преминвам през т. н. Бесапарски възвишения.
Наистина вълшебно място! Ако имате
смелост да продължите нататък, ще
достигнете до село Жребичко.
Повярвайте, такава гледка няма!
Няма такова усещане!
© Хари Спасов All rights reserved.
