Горещо е...
Горещо е. И мъчно. И самотно.
На всичкото отгоре - пълна скука.
Такава мижитурка е живота,
замлъкнал от страха да не е чут...
Събрал е вътре в себе си и Тебе,
и всички, дето имат своя свят.
Притихва даже пулсът и на времето,
а болките започват да болят.
Тогава самотата е жестока.
Раздира всички белези във рани.
Менят се яд и жлъч със нежна похот.
Вини и грехове с любовен срам...
А после става голо. По небе,
което е изместило таваните.
Не искам вече полет, ни криле,
а просто ако може да ме няма...
Горещо е. Проклетия живот
от жар със студ така ще ме прегърне.
Страхливец! Бих заровил го във гроб,
но после, кой във моя ще ме върне?...
Стихопат
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Има такива моменти. Добрата новина е, че минават. Хубаво!
-
По небе,
което е изместило таваните. -
Да, горещо е. Но е по - добре от студа.
-
Чета те. Следвам душевните ти лъкатушения.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
