Горска маргаритка
Маргаритка дива, като самодива.
Щом я слънцето огрее,
тя веднага се засмее.
Вечер, щом пък то се скрие,
тя листенцата си свие.
Сякаш гледа от слънчогледа.
© Рени Маргина All rights reserved.
Маргаритка дива, като самодива.
Щом я слънцето огрее,
тя веднага се засмее.
Вечер, щом пък то се скрие,
тя листенцата си свие.
Сякаш гледа от слънчогледа.
© Рени Маргина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....