Jan 7, 2017, 3:09 PM

Горска смелост

628 0 2

                                              Горска смелост

Малка сива мишка в дупчицата скри се.

Зайо ù се смее, колко си страхлива.

Чу се шум в гората, Вълчо се промъква.

Бързо смелият заек плю си на петите.

Кумчо Вълчо спря се, прихна да се смее.

Къде бе, смелчак? Толкова се забърза!

Някой в гората тихо проговори.

Дръж кумеца, Мурджо, каза чичо Пейо.

Скочи верен Мурджо, подгони смел Вълчана.                                                  

Той пък бързо скри се в близкия шубрак.

Хитра Кума Лиса на Вълчо се смее.

Скочи бързо Мурджо, съдра ù кожуха.

Поуката тук е – който днес се подиграва,

утре той жестоко ще съжалява!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...