Горско утро
Хладна утрин. Светлина безбрежна
над море от мури и скали,
надалеко птича песен нежна
покоя тихичко бразди.
Роса в трева блести
като сълза на самодива,
вятър сладостно шепти
и в душите младост влива.
С тръпки радостни земята
се отърсва от съня,
ухаят окъпани цветята
- божествен ражда се деня.
© Запрян Колев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
БЛАГОДАРЯ!