Dec 2, 2011, 12:52 PM

Гост

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Влезе като хала -

нечакан, непоканен,

нахален и нагъл

в съня ми.

Преобърна, изпочупи,

целуна ме, приласка ме

и горд като победител

си тръгна.

Зае нечие място,

целуна вместо друг.

Само едно не разбрах -

ти нарочно ли дойде,

или аз те поканих

в тайния здрач на съня,

без да ни види

някой...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айше Рубева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...