Dec 2, 2011, 12:52 PM

Гост

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Влезе като хала -

нечакан, непоканен,

нахален и нагъл

в съня ми.

Преобърна, изпочупи,

целуна ме, приласка ме

и горд като победител

си тръгна.

Зае нечие място,

целуна вместо друг.

Само едно не разбрах -

ти нарочно ли дойде,

или аз те поканих

в тайния здрач на съня,

без да ни види

някой...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айше Рубева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...